Това понятие, което у нас придоби популярност като “солидарно земеделие”, но ние смятаме за по-удачно да се нарече “хранителен коопеарив” е радикален подход в производството и доставката на храни, който изгражда силни, стабилни и взаимно изгодни партньорства между обществото, производителите и търговците.
При този начин на кооперирарне на обществото и земеделските производители, домакинствата сами отглеждат и осигуряват храната си като разчитат основно на доброволните си усилия и по-малко на наети специалисти. Освен съвместни усилия в производството на селскостопанска продукция, участниците в CSA се кооперират за осигуряването на други стоки и услуги на местно ниво – нещо, което наподобява популярните вече у нас сайтовете за групово пазаруване. В този смисъл CSA подкрепя и местните търговци.
Макар че все още е ниша за местния сектор и представлява малък обем от осигуряването на храната като цяло, CSA предлага мощен подход за приобщаване на хората и селското стопанство.
Хранителните кооперативи стават все по-привлекателен отговор на опасенията за устойчивостта и прозрачността на хранителната индустрия. Те се развиват и адаптират много бързо, макар и от ниска база и имат потенциала да станат водещи в осигуряването на чиста храна. Нещо повече, те имат и други предимства – да подобряват финансовата стабилност на участниците, да развиват уменията им, да осигурявт заетост на местно ниво и да предлагат възможности за доброволчество.
Статията е публикувана в брой 2012-02 на Списание “Органично”;